ГЛАВА 6

„Когато планът изглеждаше умен… за пет секунди“
Морето беше тихо. Прекалено тихо.
От онези тишини, дето те карат да се чувстваш като попско дете на Задушница – знаеш, че нещо не е наред, ама още не си сигурен откъде ще те удари.
Ричард Марченко лежеше неподвижно, притиснат до студения метал на корпуса. Дишаше бавно, равномерно. Очите му следяха всяко движение на брега.
— Имаме движение — прошепна хакерът в слушалката. — Три сигнала. Таблети, дрон и… един много уверен идиот.
Ричард се усмихна едва забележимо.
— Уверените идиоти са любимите ми.
На брега терористът гледаше таблета си със съсредоточението на гладна листна въшка върху току-що напъпило дърво. Пръстите му се движеха бързо, очите му блестяха в тъмното като блато при пълнолуние – красиво и смъртоносно глупаво.
— Шефе, мисли, че ни е хванал — прошепна французинът.
— Нека си мисли — отвърна Ричард. — Нищо не прави човек по-спокоен от грешното самочувствие.
Двама от отряда се плъзнаха безшумно по пясъка. Третият терорист се обърна рязко.
— Чух нещо!
— Да — каза Ричард, появявайки се зад него. — Това беше звукът на края ти.
Движението беше бързо. Дим Мак. Докосване. Коленете на противника се огънаха така, сякаш мозъкът му внезапно беше решил да си вземе отпуск. Тялото падна без звук.
— Един по-малко — промърмори Ричард. — Остават гениите.
На брега настана паника. Таблетът падна в пясъка. Терористът го гледаше така, сякаш пингвин се опитва да реши логаритмична таблица.
— Какво става?!
— Става това, че планът ти беше тъп — отвърна Ричард. — Тъп, тъп… чак вдлъбнат.
Последният опита да бяга. Лош избор.
Французинът го повали с движение, чисто и студено.
— Как се чувстваш? — попита той.
— Като курва на банкет — простена терористът.
Ричард се наведе над него.
— Запомни това усещане. Малко хора го преживяват втори път.
Мисията приключи за по-малко от шест минути.
— Отряд Кобра — каза хакерът. — Чисто.
— Както винаги — отвърна Ричард и погледна към тъмното море. — И утре пак.
Той се усмихна.
Не защото обичаше насилието.
А защото знаеше, че светът тази нощ е една идея по-малко гаден.