Глава 1: Началото

Глава 1: Сянката на Кобрата
Нощта над Бейрут беше гъста и лепкава като масло по остър нож. Светлините на града трептяха под тях, докато хеликоптерът се плъзгаше безшумно над покривите.
Ричард Марченко стоеше неподвижен, с поглед вперен в тъмнината. Не мислеше за мисията. Мислеше за края ѝ.
— Две минути — прошепна гласът в слушалката.
Отряд „Кобра“ беше на борда. Шестима души. Шест сенки.
Нито един от тях не вярваше в чудеса. Само в резултати.
Ричард провери ръкавиците си. Нямаше оръжие в ръцете му. Не му трябваше.
Крав Мага. Дим Мак. Изкуството да приключваш нещата бързо.
— Кацаме — каза пилотът.
Хеликоптерът се отдръпна веднага щом краката им докоснаха покрива. Без сбогом. Без следи.
— Стандартен протокол — прошепна Ричард. — Без шум. Без свидетели.
Френецът, висок и мълчалив, кимна. Американецът се усмихна накриво — онзи тип усмивка, която означаваше, че някой долу ще има лоша нощ.
Хакерът вече работеше.
— Камерите са слепи. Алармите — мъртви.
Ричард поведе. Вратата поддаде без звук. Стълбището миришеше на прах и страх.
Първият пазач се появи на площадката. Нямаше време да реагира.
Едно докосване.
Кратко. Точно.
Тялото се свлече без звук.
— Един по-малко — прошепна някой зад него.
— Не ги броим — отвърна Ричард. — Те не са хора.
В апартамента светеше слаба лампа. Четирима мъже. Оръжия. Пари. Карти.
Терористична клетка. Малка. Самоуверена. Грешка.
Първият падна от удар в шията. Вторият дори не разбра защо краката му отказаха.
Третият опита да вдигне пистолета.
Лоша идея.
Ричард беше до него за по-малко от секунда.
Докосване под ключицата. Натиск.
Очите на мъжа се разшириха, после угаснаха.
Последният коленичи.
— Моля… — започна той.
— Светът няма нужда от теб — каза Ричард спокойно.
Едно движение.
Тишина.
Отрядът огледа помещението. Чисто.
— Изтривам следите — каза хакерът. — Никой няма да знае, че сте били тук.
Ричард се обърна към прозореца. Градът продължаваше да живее.
Никой нямаше да благодари. И това беше добре.
— Прибираме се — каза той. — Това беше само началото.
В сянката, някъде далеч, „Кобра“ вече беше ухапала.