Глава 4: Черният сигнал

Нощта над Адриатическо море беше спокойна. Прекалено спокойна.
Отряд „Кобра“ се движеше като сенки по палубата на стелт кораба. Всяка стъпка беше безшумна, всяко дишане – контролирано. Нямаше светлини. Нямаше излишни думи. Само тихото бучене на двигателите и далечният звук на вълните, които се разбиваха в стоманата.
Ричард Марченко стоеше отпред, погледът му беше вперен в тъмния хоризонт. Челюстта му беше стегната. Нещо не беше наред. Усещаше го – онова старо чувство, което никога не го лъжеше.
Зад него хакерът на отряда, Алекс „Спектъра“, беше наведен над тактическата маса. Очите му следяха потоците от данни, които се движеха по екрана.
– Имаме криптирано предаване – каза той тихо. – Не е НАТО. Не е руско. Не е европейско.
Ричард се обърна бавно.
– Тогава какво е?
Спектърът преглътна.
– Нещо ново. Или… нещо, което не би трябвало да съществува.
В този момент екранът примигна. Появи се черен символ – стилизирана змия, ухапала собствената си опашка.
– Черен сигнал – прошепна сапьорката Ирина. – Това е лошо.
– Значи не сме сами – каза Ричард спокойно. – И някой знае, че сме тук.
Отрядът моментално зае бойни позиции. Оръжията бяха вдигнати, движенията – прецизни, без паника. Всеки от тях беше елит. Всеки знаеше ролята си.
– Контакт след две минути – каза Спектъра. – Засичам дронове. Без опознавателни знаци.
Ричард затвори очи за секунда. После ги отвори.
– План „Сянка“. Без шум. Без свидетели.
Корабът се плъзна напред, сякаш се разтвори в нощта. В далечината се появиха малки светлини – врагът идваше.
Ричард стисна ръка върху ножа си.
Това не беше обикновена мисия.
Това беше предупреждение.
И някой току-що беше обявил война на „Кобра“.