БАЛКАН

Ледена ,зимна ,сумрачна ,декемврийска нощ.
Тя се събуди от студ... Да от студ , в единственото легло персон и половина "на лодка" .Стар изтърбушен дюшек върху скърцаща ръждясала пружина.Единственото в помещението , където живееха.Едната половина на леглото беше празна...
Тази стаичка им беше всичко -хол, кухня, трапезария,детска стая,баня ....
тоалетна за радост , не беше.Намираше се на приземния етаж на някогашна чорбаджийска къща , възрастен дядо отдаваше стаичката под наем , ей така да си подпомогне пенсията.Беше останал от години вдовец ,бивш служител на православната църква.
Тоалетната  беше навън в разхвърления някога поддържан селски двор, сега подобие на такъв, със стари и ръждясали инструменти и каруца с разчекнати колела ,в единия край....
Бяха за пореден път "новодомци" -тя на около 7 г, тъкмо започнала първи клас ,мъничката и сестра на няколко месеца и майка и...
Пак беше останала самичка , събуди се от кошмар ,който развали така хубавия сладък сън.
В стаичката до леглото беше старата печка на дърва "Балкан" , отгоре с един стар чайник за топла вода , да има за бебето и за чешмата , като замръзне да има с какво да се размразява , защото някогашните зими в планината бяха тежки.Имаха огромна маса точно до прозорците и тази маса им служеше за трапезария и нещо нетипично за този скромен дом , имаха домашен телефон с вътрешна линия до хазаина, ако се случи нещо все пак да му се звънне.
Събуди се и замръзваше , сестричката и спеше сладко и непробудно .Така обичаше да я гледа докато спи ...Толкова невинна и сладка душица.Снежно бяла , със сини очи като мъниста и пухкава....Тя спеше в кошарката в нещо  като стаичка точно зад печката.А всъщност беше с външна врата , която водеше към двора .
И се сети:"Ама разбира се !Ще направя  като мама!"В полу-мрака  от долното "чекмедже" на печката майка и беше приготвила  тънки съчки за по-лесно разпалване на огъня, стари хартии и вестници и туба с нафта.
Печката беше полу-изгаснала  и нямаше шанс с дърва да се разпали отново.
Стаята се осветяваше от външните сумрачни лампи, блещукащите светлини ,на които  навлизаха през пролуките на дървените капаци на прозорците отвън.
Тя внимателно и без много шум , сложи хартия , отгоре тънките разпалки и след това взе в ръка тубата с нафта и понече да ги напръска .
И тогава печката сякаш "сърдита" като дракон "избълва" огън....Не осъзна какво се случва, само след това усещаше "парене" по лицето .Сякаш късаха слой от лицето и без упойка...Пламъци обхванаха килима ,но тя бързо го настъпа с крака и за секунди беше забравила за убийствената болка по лицето си.Не знаеше какво се случва ,какво се прави в такива моменти ?Не и се беше случвало да се подпалва до сега ?!?Сети се, знаеше как се използва домашния звънкащ рядко  телефон.С "горящото" си от болка лице  и паника ,взе слушалката в ръка размота омотания черен кабел от слушалката и набра номера на добрия старец от горния етаж .Спомни си номера , как се е събудил тя не знаеше .Спомняше си ,че звъня многократно и настоятелно .След минути , той беше  при тях. Сестричката и спеше без да се пробуди за радост.По телефона с детския си акъл му беше обяснила какво е направила и той беше сега с купичка кисело мляко в ръка и мажеше лицето и.Тя през сълзи го молеше да остане при тях , докато се прибере майка им....
Така заспа в скута на добрият старец.
На сутринта отвори очи и плачеше пред майка си и се чувстваше виновна за строенето ...
И как да знае едно 7 годишно дете , че  можеше да вдигне във въздуха цялата къща и да загубят живота си????Никой не и беше говорил за това...
Лицето  и беше почти обгоряло цялото и страшно я болеше...Изписаха и разни бабешки мехлеми , но болката я гореше дълбоко.
Дойде време за училище,трябваше да отиде.
Това беше кошмарът ...Стъпвайки в клас и израженията на децата я "смазаха" , чувстваше като стъпкана хлебарка ...
Безбройните въпроси , жуженето и шушукането на всички ...Избухна в сълзи и излезе от класната стая....
Трудно преживя подигравките на другите деца , но продължи да ходи на училище все със същата любов  към "материята ".В изблик на емоции понякога ,плачеше и питаше:"Ами ако останат белези за цял живот ?"
И как е възможно дете на 7 години да знае понятието "за цял живот"....?
За щастие не и се наложи да разбере , защото след месеци нямаше и помен от "пожара" , нямаше и белег....